неделя, 12 февруари 2017 г.

Ерих Мария Ремарк


"Истинският характер на човека се познава едва тогава, когато той ти стане началник."

"Скръбта, студът и гладът са лоши съдружници в търговията."

"— Войната свърши преди четири години и половина — каза той наставнически. — Тогава безпределното нещастие ни превърна в хора. Днес безсрамната гонитба на богатство отново ни превърна в разбойници."

"Човек живее седемдесет и пет на сто със своята фантазия и само двадесет и пет на сто с фактите — това е неговата сила и неговата слабост и затова сред този омагьосан танц на числата все още има печеливши и губещи. Ние знаем, че не можем да бъдем абсолютно печеливши, но не желаем и да спадаме напълно към губещите."

"... но такъв е човекът — само като загуби нещо, го оценява истински."

"Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот."

"... като всеки мъж с национално съзнание, той се смята за много издръжлив пияч."

"Но освен това бих желал да съм глупак, лъчезарен глупак. Това е най-големият дар през нашето време... Вярващ, миролюбив, здрав, идиличен глупак."

"Грешката ни е, че не сме нито истински глупави, нито истински умни. Винаги сме някъде по средата — ни рак, ни риба."

 "За един християнин смъртта не е проблем. Той не трябва непременно да й се наслаждава; но без друго я разбира. Смъртта е вратата към вечния живот. В нея няма нищо страшно. А за мнозина тя е избавление...Избавление от болести, страдание, самота и нищета."


Виж още от Ерих Мария Ремарк:

Други автори:

Няма коментари:

Публикуване на коментар