Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще
стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда
художник и станах Пикасо.
Действието е основният ключ към успеха.
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да
го правя.
Може този, който мисли, че може. А не може този, който
счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.
Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича
или приемам гости.
Аз не търся, аз намирам.
Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като
порасне.
На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе
нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.
40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се
чувстваш млад. Но вече е твърде късно.
С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.
Любовта е най-добрият възстановител.Ние не стареем, ние
съзряваме.
Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.
Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да
рисувам картини, в които да има смисъл?
Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.
Никой и никога не е виждал естествено произведение на
изкуството.
Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш
себе си.
Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.
Ако истината е само една, то няма да може да се нарисуват
стотици платна на една и съща тема.
Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.
Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това,
което би могло да бъде, и питам: защо пък не?
Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка,
но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.
Истинският художник е разбиран само от няколко човека.
Знаменитият – от още по-малко.
И сред хората копията са повече от оригиналите.
Искам да живея като беден човек с много пари.
